Събитията във времето отварят неподозирани врати и ни запращат в светове,за които само скритом от себе си даже сме се досещали че някъде има.Дълбоко в не-правенето са скрити всички възможности.А човек идва на този свят,така чист и подготвен за щастието,както никой не се съгласява да признае.И после всичките методи на възпитание,всичката социална среда превръща потенциала за щастие в едно непрестанно търсене мъчение страдание...
Най-щастливите мигове.Нощ.Тишина.Само тъмното небе и звездите над мен.Даже вятърът е притихнал,защото знае,че в тези мигове протягам душата си на пръсти към сърцето на небето,и докосвам себе си,сърцето си..Ще мина през Окото на Дракона..
Скоро...Много скоро..