Стискам в шепата си парченце прозрачен кристал.
Събуждам се с пресъхнали устни.
Очите ми лепнат от сънуваните сънища.
Помня черното ти кожено яке.Строгият поглед,мълчанието...
Не разбирам защо си мрачен,вместо да си щастлив.
После се сещам,че надали изобщо ти пука дали съм или не съм тук на близо.
Вървим в крак нагоре по някакъв малък хълм,текат надолу към нас струи студени пясъци и ледена вода,но вървим.Нагоре.Нагоре...
Днес е авиошоуто.
Уморена съм от рутина.Уморена съм от безразличие.
Ще се кача в самолета готова за всичко.А когато всичко свърши и се приземя,ще сляза разочарована,още по-уморена,остаряла,и все по-изгубена в собственото си безсмислие.
Стига дребни неща.
Нарисувай ми картина.
Набери ми цветя.
Влюби се в някоя с моето име.
И разбери,че всъщност,съм една едничка в света.Няма друга такава.

Вървя по пътя си,преследвана от мисли...
Носят се като воали след мене.
Какъв е човек ,когато обича.
Колко сила е нужна,за да можеш да обичаш истински,не егоистично,не преднамерено,не ограничаващо.
Дали когато обичаш,непременно изпитваш ревност....
Не обичам да се влюбвам.Това е факт и не го отричам.
Непоносимо ми е,да се терзая,дали чувствата ми са споделени,колко ще продължи всичко,ще ме разбират ли,аз ще разбирам ли...
Не са страхове,а някакви отвратителни резерви,неща насадени в мен незнайно кога,незнайно как...
Или поне неспомнено...
Имам смътно усещане,за дадени някога обети.
Презирам институцията брак,и ако зависи само от мене,едва ли бих успяла някога да създам здраво семейство.
Единак съм.Пазя си територията.Понякога свирепо.Браня се от зависимости.
Мисля си,че е възможно да ти кажа,на глас,че не помня някого така дълго и толкова много да съм копняла.
До сега се е случвало мъжете които харесвам да са съвсем близо до мене,да няма пречки нито прегради.Не твърдя че съм била щастлива.На няколко пъти ми се наложи да бягам,за да се спася,да се съхраня.Не искам никой да ме променя,да упражнява "ваятелските" си способности върху мене..
Разделите не са никак лесно нещо,особено,ако другият е убеден ,че идеално си подхождате,а всъщност,...Не понасям да ми поставят ограничения.
И в последните години,просто правя каквото ми се прави।
Продължавам да се питам,защо не искам да се влюбя дотолкова,че да отдам всичко от себе си някому...Разбирам ,че единствено дълбоко и истински споделена обич си заслужава живеенето...
А когато ...в ръцете ти остане нечие последно дихание...
в очите ти нечий последен жест...
Колко по-трудно е тогава да вярваш че нещо е за винаги...
Макар точно за това,да е нужно да бързаш да обичаш защото времето коварно изтича,превърта се и обичта изчезва подирила по-достижими хоризонти,по-примамливи по-достъпни брегове...
Ще се довърти ли колелото на времето,отново при мен....
Или аз се отказах пак от шансовете си,да съм обикновено човешко същество,с обикновена човешка любов...

Само приличам на норд.
Но у мене няма толкова лед.
Мускулите ми не са от желязо,още по-малко мозъкът.
Мисля и чувствам като човек от юга.
Понякога вътрешното горене ми идва в повече,и изригвам вулкани емоции...
Непримирима съм,не мога да живея в рутина и безразличие,и когато не съм способна да изпитвам само любов,понякога изпитвам омраза,защото не мога да оцелея без да чувствам...
Какво би значило да си щастлив,но да се задоволиш с пластмасовия вкус на храната,с клиширани взаимоотношения и студено спокойствие.
Какво би било да правиш любов и да не изпиташ никакво удоволствие,или да ядеш зеленчук и да се опитваш да отгатнеш има ли изобщо вкус....
Светът ми започва да става дяволски безвкусен.Липсва ми един точно определен вкус.