...

Имам най-самотното и мълчаливо пиано.
Душата ми не е ловец а скитник,самотник.
Днес видях пеперуда и всичко което истински ме радва са няколкото кокичета в градината.
Живея в три свята,реална съм доколкото успявам да се задържа някак за ръба на този тук,останалите ...те не са за чужди очи..
Звуците на клавишите и цветовете на боите са всичко което искам сега.
нищо друго.

Палитри

В мен и не в мен.
Цяла палитра смесена от вихрите на енергиите които бушуват издън същността ми.
Розово.
Нежно кристално розово,сладко и звънтящо.Като розов кварц,като утро като капката кръв стичаща се от прободеният ми пръст смесена със сълза.
Като розовите калдъръмчета на маминка,като розово мушкато и малеби,като розов сладолед с дъх на ягоди на пролет на детство и радост от живота.
Безбрежност,мир.
Зеленото е в сърцето,и Ханиел.
Гората,с хилядите шумящи различни по форма и мирис листа.
Можех ли да лежа с часове под дърветата и да се взирам в небето прозиращо синкаво през наситено зеленото на листата и птичата песен.
кукувици и поточета,жужащи земни пчели и ловим с брат ми бързобегачи в ледените струи на потока,и педомерки и всякакви други неща.
Устройваме си наш клондайк и мием златоносен пясък,да съберем златинки достатъчни за един вълшебен пръстен.
Зеленото на детството.
Бяло и синьо.
Море,златни пясъци,жежко слънце,прибой,и гълчава.
Спим следобед в задушният летен въздух.
Спим тежки горещи обезсилващи сънища,а после нощите са изпълнени със огромни звезди и ние гледаме гледаме в захлас и си говорим със Станимир за Египет и за извънземни.
Станимир,първият ми и най-истински почитател.
До днес получавам от него картичка за рождения си ден,без значение в коя точка на света се намира,възможно ли е,едно хлапе на четиринайсет,да запомни мечтите,да порасне и да продължи да ги носи в себе си,със същата детска жар,да прекоси океаните,да открива света,воден само от мечтата която аз му дадох..
Мъдростта е мълчалива.
И никога не казвай всичко което знаеш.
Кроткият глас на стареца,още звучи в ума ми.
Ти трябва да мълчиш,макар че много ще ти тежи.
Бялата му дреха и кафявата набръчкана кожа...
Може да те обиждат,може да изгубиш нечие приятелство,може да бъдеш сам за дълго или за винаги,ти си мълчание.
В теб има онзи дух,който трябва да остане такъв,неразкрит.
Ти носиш живота си заради другите,не заради себе си.
Това е мисия,и се налага да я следваш.
Много пъти преди,пред теб коленичеха цели царства.
И те възвеличаваха и те обожаваха.
Но ти поиска,да разбереш,какво е да бъдеш обичан заради самия себе си.
Не заради власт,и положение,не заради пари..
Ти избра.
Този живот е посвещение.
Но у теб има силата и духовната воля и власт.
Ти влияеш на света,затова мълчи.
Светът трябва да съзрее сам.
Дори това да му отнеме хиляди години еволюция.
а твоят път е вече начертан...
И знаеш посоката.
Благослови денят ми,старче,и нощта.
Защото съм на прага.
Черно.
Като пръстта след дъжд.
Като едни очи.
Като онова което ме скрива,пази защитава от чужди очи,и мисли.
Като Вратата към Хадес.
като диаманта на пръста ми.
Когато ми го подаде златаря надникна дълбоко в очите ми,опита се да улови душата ми,да я познае.
Ето ти го,рече.
Не го носи винаги,само когато почувстваш нужда.
Това е силен камък,камък който те прави чист,но скрит и непознат.
Камък който черпи от твоята сила и ти връща сила.
Камък който може да понесе единствено истината.

Златно..
Сияние слияние е домът на Отец ми...