Още е зима.Сутринта земята се беше завила с тъничко беличко одеалце.Искаше ми се да мога да не стъпвам в едва навалелите снежинки.Напоследък всичко ме натъжава.Виждам сняг,и се чувствам сякаш е за последен път.Цъфнали са минзухари в лехите.Мъничкият дрян се приготвя да цъфти,леските са провесили нови-новенички реси,даже нарцисите са се поддали на странното слънце,и са наизскачали от пръстта рано-рано..Всички са се събудили,будилниците са се побъркали.

Аз пък ловя слънчеви вихрушки и оставям вируси да ме вършеят.Нищо,овършана ще съм готова храна за птиците.Оронени житни зрънца в шепата на времето...Току виж изпаднало някое вироглаво зрънце,и поникне от мене стръкче,зелено и упорито и жадно и любопитно...

Стръкче в нивата господня...