Пробягвам свитото време.Денонощие от шестнайсет,вместо от двайсет и четири часа...
И сякаш никой не забелязва.Всички странни неща,светлини лица и звуци...Сякаш никой освен мен не забелязва.Промъквам се в процепите от време ...Сърцето ми диктува...
Вече дори не считам за нужно да обяснявам...
Маите знаеха всичко,аз знам много от всичкото...
Не знам защо,как,нито от къде...
Понякога не помня точно коя съм..
Сигурно е само едно,не съм тази за която ме мислят сега,някой друг съм,скрит в нея...
Странното е,че околните се държат така,сякаш е абсурдно да допуснат че е възможно да изпитвам болка.На няколко пъти в последните дни се питам,жива ли съм още,и случва ли се наистина всичко което се случва.Къде съм,какво се случи.