Гледам облаците през прозореца. Това е най-красивото нещо което съм виждала напоследък. Или може би днес просто гледам с "други" очи.
Казвала ли съм ви скоро?
Обичам ви :))

Открих алхимията.От Argentum  се превърнах в Aurum  и затова навярно депресията и смъртта не са ми никак чужди...

Още е зима.Сутринта земята се беше завила с тъничко беличко одеалце.Искаше ми се да мога да не стъпвам в едва навалелите снежинки.Напоследък всичко ме натъжава.Виждам сняг,и се чувствам сякаш е за последен път.Цъфнали са минзухари в лехите.Мъничкият дрян се приготвя да цъфти,леските са провесили нови-новенички реси,даже нарцисите са се поддали на странното слънце,и са наизскачали от пръстта рано-рано..Всички са се събудили,будилниците са се побъркали.

Аз пък ловя слънчеви вихрушки и оставям вируси да ме вършеят.Нищо,овършана ще съм готова храна за птиците.Оронени житни зрънца в шепата на времето...Току виж изпаднало някое вироглаво зрънце,и поникне от мене стръкче,зелено и упорито и жадно и любопитно...

Стръкче в нивата господня...

Събудих се.И гледах през прозореца.Харесват ми запотените стъкла.Прехвърчащите вън грамадни снежинки.Усещането че е леден студ,а аз се мотая вътре на топло боса,с чашата кафе във ръка и по пижама.И е зима,и знам че не ми се седи в България,и билетът ми тихичко чака в чекмеджето на бюрото.Чака...Понякога харесвам живота.Всичко в него.И слънчевите дни,и калните локви.Друг път мърморя,особено ако някой ме почне с тежката артилерия на критиката,защо така и защо онака.

Щото така ми е кеф.Какво не ви е още станало ясно.

Осъзнавам живота като приключение.

И много се дразня когато разни черногледи и натоварени с отговорност по собствен избор ми вменяват вина...

На прага на 40.

И не мечтая да вечерям сьомга със невероятния си съпруг пред зашеметяващата ни плазма.

По няколко причини.Не обичам сьомга-не става за ядене освен ако не е пушена,а пушена сьомга е единствено ордьовър,щото от повече ще ти стане лошо.Нямам съпруг,нищо че все още съжителствам с бащата на дъщеря си,да не говорим че е абсолютно "невероятен" щото просто и тука уцелих най-добрият учител по :"виж ме колко съм негативен и не взимай пример от мен...",колкото до плазмата...телевизия гледам ама наистина рядко,къде по дяволите да я натикам тая плазма,или къде да я нося..по-скоро бих си купила ново колело,каравана,сърф,блендер....някаква полезна джаджа....

разчистила съм хоризонта от приятели и от неприятели също.

то е като да вървиш сам по улицата в тъмното,в град в който вече не живее никой.

никого не срещаш,и никой не те дразни.просто си ходиш по тротоара..

Юни.Най-дългите ,най -слънчевите дни.

Изпълнени с топлина и дъх на череши и ягоди,малинови сънища светулчени гоненици.

Юни.Дни на детството.
Сладки сънища.Игри до захлас.Бързащи още сребърни ручеи.

Ще си остана юни.

Танците и взривовете смях под градинската пръскачка.

Гоненица със сладолед..

Една целувка под зрееща череша.

Огромната луна извисена на синия небесен свод.

Сенките надвечер.

Гласовете на обичните ми,отминали в безкрая.

Малките облачета прах на виещият се пред очите ми път.

Продължавам да вървя към себе си..

Нося онази изгаряща жарава притулена под клепките ми.

Пъстрият копринен килим на дните ми.

Златното вретено на душата ми с изприданата сребърна нишка.

Аз Съм Юни.

Целувам те.

когато не се отказваш от навика да умираш

гледам как свети слънцето между боровете.
мисълта ми зацикля в тъканта на клони и лъчи...
скитам в нищото,времето е вече проклятие,машина която ме обстрелва с куршумени секунди...
залповете им трещят около мен,хвърчат микроскопични парчета кора от дърветата,парчета от зениците и съня ми...
но толкова.
аз не съществувам във времето.то ме съдържа в себе си,а някой да знае как време може да се самоубие...
в червените изгреви,на второто слънце което познавам,синята трева,лилавото сърце и жълтата кръв на подобните ми,ще има ли от онова време,на онази синя планета,...
сини морета и сини небета ...

Divine Love

********

Лийла

Животът трябва да бъде живян облят от онова топло сладко неописуемо чувство на непоколебима обич...
Животът трябва да бъде живян със смехът и игривостта на Лийла...
Люлка в златисто белите топли лъчи на Погледа Му...
Вибхути от дланите му.....
Него,Вечният...

Out Of My Mind

Напълно съм извън ума си...
Който иска да ми разправя че нямало културни шокове и не съществувало такова нещо като конфликт на реалностите....

Днес ми е ден за открития.
Намерих четири (поне) блога с автори които носят псевдонима "Аурора".
Леко се озадачих,смях се.Защо пък не...
Обичам да наблюдавам хората,но не обичам да разсъждавам над тях,не защото не мога да разсъждавам...теза антитеза синтез,са ни за забавление....По-скоро се уча да чувствам хората...
Гледам някак дълбоко вътре в тях,долавям онова което ги движи....
Промених се много,от времето когато мислех и пишех.
Днес само чувствам.
Понякога съм тъжна,понякога не съм.Старателно се радвам на миговете,като дребосък който събира колекция пеперуди в кутия от обувки...
Не обичам да вадя пеперудите от кутията...
Научих се да преживявам мига напълно,до дъно и да продължавам напред назад или просто нататък...посоката е някаква фикция,ако разсъдим че всъщност нещата се движат в сфера,всичко е едновременно,и миналото и настоящето и бъдещето,и така разбираш че можеш да бъдеш щастлив ако искаш да бъдеш щастлив,можеш да учиш уроци и да изгаряш огромни количества карма,можеш да си дотолкова благороден и бодхисатва че да пожертваш себе си за да нахраниш друго същество....и да го сториш просто от обич,защото можеш да го сториш когато в теб няма нищо друго когато ти самият не си нищо друго освен една непрекъсната във време и пространство обич преливаща в съществото ти...
Тъгувам по един обречен свят...и съм щастлива за бъдещето му,без умиращите от глад стотици всеки ден,без нещастните милиардери които си мислят че другите същества на планетата са нищо защото нямат техните пари...без нуждата по този начин с такъв опит да станеш близък до духовното съвършенство....
Сънувах цялата нощ как някой ми слага гердан с рудракша,навеждах глава и усещах нечии пръсти да слагат връвта с мънистата през косата и главата ми на шията,спах в неизказано щастие....надявам се да получа тази благословия,и да не се върна вече в тъй натъжаващата ме и измъчваща до лудост "реалност на абсурдите" в отечеството...

Ом Према Ом