Като реплика на Маркъс....
Аз не съм Диадора,нищо че така се обръщат към мен,всякакви немскоговорящи,защото им е трудно да запомнят българското Теодора....
Кръщават ме всякак,Доротея,Дориана,Теа....
Не е ли все едно..
Баща ми избрал да ми даде името на сестра си...
Защото си отишла млада..
защото са я обичали...
Обрекли ме без да щат,и без да знаят да им заместя някого когото са обичали....
Дали успях да оправдая надеждите им за обич....Кой знай.Непокорна бях,непокорна и днес съм....
Не слагам знак за равенство между пространствата вътре в мен и рамките в които ме пречупват....Нито в имената,нито в русата коса до кръста,нито в кафявото на очите и двата метра превъзходство над дребните по ръст....
Сънувам наяве.В световете отвъд няма сенки...А светът ми се люлее в златна мрежа....
Нищо няма значение,даже животът тук...