Чета разни бубулинки и се смея.
Развеселяват ме.Забравям за валидолите по всички възможни чекмеджета...
Смея се на роптанието на девойката,че не можело да ходиш със сандали с лепки и да си въобразяваш,че си сериозен човек.
Ба си несериозният човек съм значи!!Освен сандали с лепки,други май нямам,не се гримирам,не обичам маркови дрехи и въобще не се старая за вида си,не ми пука,кой как бил ме възприемал.Е,обикновено съм чистичка и спретната,не мога да търпя да съм с нечиста коса или мръсни нокти....
Кристина е друго нещо.Само на осем е,а така й се иска да се облича като мадама...
Щиглец мамин,тъничко е ,крачетата му са като солетки,носът вирнат до небето а миглите като метлички...Сладунка.
Накупила съм й разни полички,балонести,воланести,блузчици разни джиджи-биджи.Кой откъдето дойде й носи подарък чанта или парфюм.Сърдя се,често често,малка е още,да й създават подобни навици...А може пък да е редно да е тъй.Нека си свиква да получава.
На мен спартанското ми е в повече...
Все се старая да нямам нищо излишно,нищо ненужно....
Ненавиждам превземки,но и мрънкала ненавиждам...
Чудя се,за какво ли си тровя душицата да се ядосвам на дивотиите на Ицо,и докога....
Сигурно няма да свикна,той и на хиляда да стане ще си е все същият недоволник и егоист....
Ходи ми се на планина.Градът ме уморява неистово вече.Искам почивка,но дълга почивка.Знам че ще тръгна и ще ми идва да не се връщам,и ще ми се плаче,а това вече не мога да го понеса....
Истината е,че имам нужда от време,имам нужда от много време,много тишина край себе си,много спокойствие...
Да мине по-бързо тази седмица и да заминава,защото вече едва дишам.А като почне зимата,не ми се мисли,как ще издържа.....
Да можех да си взема детенце и да се пръждосаме някъде на хиляда километра от тука,искам искам да живея спокойно...