Юни.Най-дългите ,най -слънчевите дни.

Изпълнени с топлина и дъх на череши и ягоди,малинови сънища светулчени гоненици.

Юни.Дни на детството.
Сладки сънища.Игри до захлас.Бързащи още сребърни ручеи.

Ще си остана юни.

Танците и взривовете смях под градинската пръскачка.

Гоненица със сладолед..

Една целувка под зрееща череша.

Огромната луна извисена на синия небесен свод.

Сенките надвечер.

Гласовете на обичните ми,отминали в безкрая.

Малките облачета прах на виещият се пред очите ми път.

Продължавам да вървя към себе си..

Нося онази изгаряща жарава притулена под клепките ми.

Пъстрият копринен килим на дните ми.

Златното вретено на душата ми с изприданата сребърна нишка.

Аз Съм Юни.

Целувам те.

когато не се отказваш от навика да умираш

гледам как свети слънцето между боровете.
мисълта ми зацикля в тъканта на клони и лъчи...
скитам в нищото,времето е вече проклятие,машина която ме обстрелва с куршумени секунди...
залповете им трещят около мен,хвърчат микроскопични парчета кора от дърветата,парчета от зениците и съня ми...
но толкова.
аз не съществувам във времето.то ме съдържа в себе си,а някой да знае как време може да се самоубие...
в червените изгреви,на второто слънце което познавам,синята трева,лилавото сърце и жълтата кръв на подобните ми,ще има ли от онова време,на онази синя планета,...
сини морета и сини небета ...