Вятъра ме уморява днес...Всичко ме уморява...
Гледам как детенце сбъдва мечти.Тя не знае какво е да се съмняваш в правилността на желанията си.И просто сбъдва каквото пожелае.Няма разделение.Тя е всичко и всичко е Тя..
От децата се уча..

Следобеди

Не се уморявам да уча,да искам да уча,да знам,и да разбирам всичко около себе си.
От ранна възраст,желанието да познавам принципите на всичко наоколо,не ми даваше мира..
Бързо и рано се научих да чета.Сякаш прогледнала след дълга слепота,четях всичко,като всеядно същество,после гладът ми се поуталожи и започнах да подбирам ...
После подкарах успоредно с четенето и прилагането на наученото в книгите...
Експериментирах с всичко,по всякакви начини,с всевъзможни хора и ситуации,катерех се по покриви,по планини,слизах в пещери ,давих се в бързеи,заплитах се в даляни,гмурках се в буря,оцелявах,понякога без,понякога със поражения.....
Учех се.Лабораториите на баща ми,и лабораториите на живота,кухнята на мама и библиотеките,горите и поляните,плажовете вятъра,хвърчилата и облаците,първият полет със самолет,първата стрелба,първата смърт на обичано същество...
Всичко всичко минаваше през мен и остави следата си...
Днес не вярвам на философите че единствено трябва да си натрупал опит и да знаеш,"Теза антитеза ,синтез",не е достатъчно основание за мен да съществувам,да съществува всичко наоколо.
Открих космоса,и прашинки от истините му нося в себе си...
Но ще раста още,и още ще уча....някога някъде....достигнала Бога,може би ще се върна в него,.....дотогава,вървим съзерцаваме,плачем и обичаме,нови същите различни,човеци и не съвсем....

Джаджи

Съм личност която твърде често не може да си седи на задника.Десет години с много тръшкане,сърдене инат и всякакви кавги си създавам място под слънцето.
Не за друго,а защото съм жена,в една странна ориентало-европейска държава,освен всичко друго съм и наистина страшен инат с ужасен характер,мнителна до безобразие и недоверчива като див звяр...с навирен нос и прекалено много способности в много области,които трябва да бъдат поняк(ога озаптявани,канализирани и правилно използвани,защото могат да доведат до нечуван и невиждан хаос...
Да,това съм аз.
Не буря в чаша вода,а съвсем истинска буря....

Голямата ми тайна любов са лодките.Аз едно израсло в планина и море дете,избирам в ранната си зрялост(бе това звучи като пред пенсия,ама нищо,аз и на трийсет и седем съм си дете...)Та избирам да обичам не друго.Не планинското катерене,не парапланеризма алпинизма ски спусканията или скиторенето по върхове и езера,избирам...ветроходството...
Няма да лъжа че преди години изобщо имах понятие от ветроходство.Все пак,прекарала съм много голяма част от живота си на сушата,и макар че много лета всъщност живеех на брега на морето,заради големите страхове на майка ми,късно се научих да плувам.Та мама изпадаше в истерия щом някой от нас тримата-мен брат ми или сестра ми доближеше морето.Още сякаш чувам баща ми през смях да казва след поредното й изстъпление във вид на панически крясъци да излезем от водата,:"Марийо,едно не мога да разбера,как я направи Господ тая работа,кокошка патета да гледа..."и да се кикоти с глас,докато тя задъхана от викането ни измъква един по един от плиткото и ни реди по хавлиите.Гледка и половина...Наложи се да почакаме да порастем достатъчно,та да можем да ходим на море без надзор,за да се впуснем най-сетне в удоволствието да покоряваме освен друго и морската шир....Според мама най-доброто занимание за децата й,е безопасното занимание,нещо от рода на пеене или рисуване,четене и прочие...Добре че не знае на какви екстремни походи из пещери и какви падания с мотори и прочие веселби си устройвахме,далеч от очите й....
За щастие без бели и катастрофи и със пълното съзнание,че от самите нас зависи собственото ни оцеляване,а също и пердаха в къщи,ако се издъним...

Сега живея вече десет години далече от морето и го посещавам веднъж или два пъти годишно за по две-три седмици,но в околностите има язовир,и какво да се прави,приятели сърфисти и всякакви откачалки...
С течение на времето с някои от тях се разминаваме много или пък в случая се преоткриваме взаимно...
Веско строи лодки от стъклопласти,и в един момент се оказва,че освен дето съм запалена почти колкото него,всъщност достатъчно разбирам от платна,такелажи и плавания изобщо,и аз не знам как става,някак отвътре ми идва.Макар че Ицо не вярва,на първото ми самостоятелно плаване в язовира прибирам лодката при почти пълно безветрие,без да използвам двигателя ,движена на ход само и единствено от затихващи вечерни пориви...
Това ми спечелва уважението на Веско до толкова,че той ми звъни при всяко тръгване към язовира да попита,искам ли да покарам яхтата,и да видя дали ще одобря направените по нея промени....
Сега освен за собствена къща,вече мечтая и за собствена мъничка яхта,която всъщност ако успея да сглобя с Вескова помощ няма да струва кой знае колко скъпо.Има и вариант да си купя нещо малко на старо от някоя гръцка марина,там избор има.
Шест-седем метров съд би бил идеален за моите опити.
Разбира се,не искам лодка клас "Фин" те са швертови лодки за надбягвания и екстремни ветрове.На мен ми е нужна ветроходна лодка,може би и с извънбордов двигател,за всеки случай....
Това е то.Джаджите без които мога,но и не мога да живея...
След провалите в чувствата,защото знам какво не искам,и ми е непоносимо да правя компромиси,лекувам сърцето си в гоненица със вятъра и садя дървета,щом се удаде случай...
Всичко друго,бих предпочела да не забелязвам.....

Горещо обичан от мен пламъко...

Понякога е достатъчно само едно "Обичам те".
Има желания,и желания....
Ако обичаш истински,надали би се изкушил от всяко предложило ти се удоволствие...
Ако пък се изкушиш,то тогава е видно,че не си още намерил единственото,за което да можеш да живееш даже само с едно далечно "обичам те".

Ето така изглеждам.Поне в повечето случаи...
Модилиани е имал за модел моя двойница.
Това Филип не пропуска да ми го напомни.Мъкне албуми от Франция,и вярва че ще се впечатля.Какво да се впечатлявам бе Филипе,той умрял като куче в приют за бездомни.Пък тя,голямата му любов,модела за портрета,останала сама,без пукнат грош и с дете на ръце....Ай моля ти се.Любови и изкуства.Забрави.Освен това,кашоните ми с албумите на големи майстори,дето едно време събирах пари от бригади и стипендии да си ги купувам, изгниха по хорските мазета...Изкуство...Бошлаф работа.
Не ми говори за любов.

Среднощ звъни телефонът...
Сепвам се,тъмно е.За щастие заспала съм на дивана в хола.Звънът няма да събуди домашните,които после да ми натякват....
Гласът на Филип хрипне.Странно е...
Исках да те чуя,повтаря।Само да те чуя...После мълчи.Повече от минута.
Мълча и аз...Накрая се осмелявам...
-Ало...
-Липсваш ми...-замълчава...
-Успокой се-казвам.-Ти го обичаш,нали за това си там.
Нали за това си там,толкова далече от тук.Толкова далече от мен...продължавам на ум...
-Искаш ли да се върна?Завинаги।Просто кажи една дума।Само една дума...
-Не।-тихо отвръщам и сама се ругая...
-Искам да си щастлив।А с мен няма как।Аз не знам как да накарам някой да е щастлив...