Атма

Бях алхимик.
Днес отново съм.
Аз Съм принципа.
Аз Съм философският камък.
Скрито съкровище вътре във мен.
Изгориха ме на клада,защото искаха да го унищожат.
Смътно съзнаваха силата ми,но никога не разбраха,че имат същата,че могат същото,че самите те са философският камък.
Бог е милостив.
Равен във всички свои деца.
Мъдър нежен кротък и скромен,справедлив.
Помня пустинните пясъци и светлото слънце.
Помня радостта която изпитвах от това,че ми бе дадено тяло.

То бе великолепно.
Съвършено.
Истинско божие творение.
Всички рефлектори излъчваха светлината от дълбокия космос.
Носех вечното сияйно кристално тяло,като алабастрова ваза съсъд на Истината.
Нося вечното сияйно кристално тяло,алабастрова ваза съсъд на Истината.
Аз Съм Животворящия Бог.И ти си мое проявление.
Помня великолепната среща с Висшият Аз.
Прегръщахме се умилени,открити отново,никога неразделяни никога неотдалечени сърце от сърце,гръд от гръд,сияние от сияние,живот от живот.
Огромният златен Буда се усмихва и ме държи върху дланта си с безкрайна нежност,защото Аз Съм Той.

Познавам коренът на религиите.
Хермес е моят баща,учител приятел.
Аз бях Соломон.
Аз съм близнакът на Гавраил.
Проявен в гъстата материя.
Познавам еманациите на Великият източник,О Преблаги.
Те пеят,толкова нежно и толкова свято.
Всички свеждаме чела пред думите им,и ликуваме.
Всичко е Това,което Е.
Безкрайна любов и устремът на сливането с Отец.
Аз съм Христос-Бог.
Истинското наследство.
Короната.
Кристалният лотос.
Обичам Те Господи!!
Майко Земя.
Татко Космос.
Единството в Началото-Баща-Майка е вечен прогрес,чест,власт,АУМ,АУМ,АУМ.
Аз Съм Онзи Който Съм.
Атма.
Дарупати.

"Сега говори формата и ние чуваме думите й.Тези думи са съставени от букви от чиста,златиста светлина.
Аз мога да ги прочета."Аз идвам от великия космос от светлина,за да те пазя о,Земя.Притегли здраво своите частици към себе си.Вътре във всяка частица се проектира светлина,която е вечен живот,светлина която идва от великото Начало на Живота,еманациите на всеки живот и аз ви заявявам:"Аз съм!"
Сега виждам формата да дава знак.Заедно с нея са застанали и други форми и една от тях говори:"Кой е любимият и скъпият,който пристъпва от Отца,светлият космос?"
Тогава гласът наоколо заговаря шепнешком:"Това съм самият Аз,изразен във формата,за да имам властта която само Аз мога да имам и Моята власт се проявява чрез самия Мен".
Но това е Кришна,Христос и всичките събрани в едно...

За....мен...

За косата ми и за ръцете ми,за навика да спя много,за горещите душове които обожавам,за лятото за слънцето..защо не обичам студеното време,защо обичам лято и вода ,за всичко което съм и за всичко,което няма да бъда.За всеки път ,когато можеш да ми се извиниш и да ми донесеш шоколад,но аз няма да те извиня,когато ми носиш за подарък скиорско бельо вместо парфюм..За цветните моливи във всяка стая,за цветните ми пуловери,за любимите ми дънки,за котките които са единствените ми близки същества,за това,че се доверявам на безсловесно живо същество,но не и на човек.
Мразя фолк музика и траш,и не,не искам да си купя немска кола,не ги харесвам,дразни ме твърде твърде практичността им.и харесвам Ауди,макар то също да е немска кола. и за онова колко трудно ми е понякога сама да се разбирам,да не говорим че въобще не държа ти да ме разбираш.
нито пък държа аз да разбирам теб.
да да,гледай ме.можеш да ме гледаш винаги когато минавам по улицата,можеш да си мислиш каквото искаш-то си е твоя грижа мисленето,не не може да се надяваш на нищо,не може да очакваш нищо от мен,не няма да бъда поредната.Забрави тази мисъл.Отпиши ме,защото съм извън тази игра,и не мисля да се връщам,и изобщо не искам повече мъже в живота си,стигат ми.не ставам по-щастлива,напротив,старая се аз да ги разбирам,аз да ги утешавам,аз да ги насърчавам..
лигльовци.ами да почна и цветя да им купувам,и да ги изпращам до в къщи след вечеря на ресторант ..
глупости..
направо преставам да бъда момиче.
къде са хубавите неща.
на кого се случват.
защо искаш от мен да бъда и мъж
а ме гледаш с негодувание когато предложа
ти да свършиш "женската "работа..
как искам да съм егоист...

Стоя пред теб.Свалила всичко от себе си.Погледът ,който ме прави сигурна,усмивката ,зад която се крия когато не вярвам...
Стоя пред теб само с душата си.И ти ме познаваш.Знаеш коя съм,винаги си знаел.Аз съм едно с теб.Пръстите на ръцете ти са моите пръсти.Гласът ти е моят глас.Погледът ти в огледалото долавя и моите черти.
Ако аз изчезна,и ти няма да си.
Доволството от живота е изгубило смисъла си.
Живеем днес,за да помогнем на друг някой да оцелее и прогледне всред червената пелена на илюзията.

Сълзи на пясъчен часовник

Обикновено стоеше изправен точно срещу мен.Малък пясъчен часовник.Обичах да го гледам,да виждам как песъчинките изтичат на тъничка струйка.Съзнавам че така изтича и собственият ми живот-като песъчинки.Малки безцветни пясъчни зрънца бележат секундите в които не съм с теб.Шумолят и отнасят сякаш всички мигове ,и всички надежди,че чудеса се случват...
Древните елини имат един инструмент за отмерване на време с водни капки.Клепсидра.Използва се за отмерване на тактовете при танц.
Сякаш аз сама съм такава клепсидра.Ударите на сърцето ми,всяка капка кръв във вените,отмерват време.Време което изтича безвъзвратно.Време,в което не съм с теб.Не си с мен.
Какво значение има колко добра майка съм.Колко добра съпруга съм.Какво значение има дали ще живея още триста години или три.Значение има само щастието.
Съзнавам че се преструвам на жива.А всъщност съм един малък пясъчен часовник.С пясъчна душа.

Naked

Искам да съблека всички неистини , и всички страхове.
Да се освободя от лицемерната сигурност на навиците.
Искам да се върне смелостта ми да рискувам,и да докажа на себе си,че съм човек,който си заслужава търпението и усилията.
Имам всичко за което се осмелявах да мечтая.
И наскоро някой ми пожела да бъда преследвана от щастие.
Но не искам да ме преследва щастието,искам да ме догони най-сетне,а също и свободата да го запазя.

Ябълка

"Не всяка сладка ябълка желая,
Ни тая, що вкуса на всеки дразни;
За трайна златна пармена нехая,
Червена превъзходна не ме блазни,
Ни тая, тласнала жената към голгота,
Ни тая, рат подклала, буди в мен охота:
Не! Ябълка ми дайте от дървото на живота."

Слънцето изгря ярко червено.С пронизващо златно сърце. Стопли за миг синята кръв във трошливите вени,и ме накара да помисля ,че съм жива... Вчера денят ме изпи до капка.Взе всичко от мен.Изсмука цветовете от клетките ми.Обсеби всяка секунда,всяка мисъл всяко дихание.Вечерта ме настигна посивяла от прах,задушена от дим,прибеляла като смъртник. Нощта ме прегърна и ми пя тихо и утешително.Потопи ме във кадифен водопад. Отвори кутиите със боите си.Извади всички четки и палитри,изписа ме наново,като платно на майстор. Грея тихо във топли цветове. Навън е леден ден. Очите ми са като горещо кафе.Устните като малини.В косите ми се е скрило злато от слънцето и бакър от камбанария на черква. Под пръстите ми никнат крехки зелени стръкчета,обсипват се със цвят лилави камбанки... Пулсира огън край мен...

Скъпата моя Хелън,която само след дни заминава далече,...и знам че ще ми е трудно без нея...сам сама срещу всичко...
(обяснение за несведущите,зверчето ,което прегръщам,е Крисин Бобърчо,самата Кристина е зад фотоапарата...)