Обичаници

Обичам слънце.И приятели.Обичам да е лято.Да ходя по сандали.Обичам да тичам.Да нося леки дрехи.Обичам да е топло.И да държа някого за ръка.Обичам да гледам как някой друг гледа право в слънцето.Обичам да гледам как слънчев лъч позлатява нечии очи.Играе си в косите на детенце,превръща се в сребърно и в златно...
Има прах от звезди във очите ми.
И на мен ми потичат сълзи...

И хиляди лалета ще пламтят над мен.Ще се поклащат нежно в такт със бриза.
Като мънички тупкащи сърца.

И братче ми,в грамаданските преспи и кучешките минус 25 градуса ,миналата зима.На лов за избягал лешояд.До три през нощта..Картинка!!!

Искам вече да завали сняг.Искам да си нахлузя скиорските очила и да се запилея по баирите и снежните гори.Човешкия свят ми дотегна...

Счупени огледала

Сърцето ми е шепа пясък.Ситни парчeта строшено огледало.Във всяко се оглежда по едно лице.Въртят се милион очи и питат с шепот:къде си...коя си...Свисти вятър през счупените прозорци на моето Аз...Размята дрипите на раздрания сън...Събаря снимките от стените.И ме оставя без спомен...В света на сънищата ...

Бродя в дневните сенки безпаметна.Само смъртна жажда ме води.Търся извор.Да пия и да си спомня...