Стоя пред теб.Свалила всичко от себе си.Погледът ,който ме прави сигурна,усмивката ,зад която се крия когато не вярвам...
Стоя пред теб само с душата си.И ти ме познаваш.Знаеш коя съм,винаги си знаел.Аз съм едно с теб.Пръстите на ръцете ти са моите пръсти.Гласът ти е моят глас.Погледът ти в огледалото долавя и моите черти.
Ако аз изчезна,и ти няма да си.
Доволството от живота е изгубило смисъла си.
Живеем днес,за да помогнем на друг някой да оцелее и прогледне всред червената пелена на илюзията.