pinking

-Височко си се качила.
Долавям намек за присмех,опитва се да се шегува може би...
После очите му студенеят както обикновено...
-Нали знаеш,колкото по-нагоре вървиш,толкова по-сам оставаш.....
Всъщност,виждам че не си и и изненадана,значи вече знаеш...
-Как върви,-тупва ме по коляното,добре че уцелва здравото коляно,защото рефлексите ми са по-бързи вече от мисленето,и тогава щях аз да му тупна един,зрав прав...Мразя да ме потупват,пощипват,попипват,без значение кой и по какъв повод।Удрям.Понякога съвсем не на шега....Донякъде възпитанието ме кара да се въздържам,но не винаги,уви...
-Изглеждаш много отдалечена напоследък।Една такава притихнала...Чак добивам чувството,докато те гледам,че около теб има някакъв мехур плътна тишина.Изглежда като дебел пласт изолация....
Усмихвам се в себе си...Догажда се,отворкото...Няма какво да ми разгадаваш,нищо не крия,там е работата,а си умираш от желание,да имам нещо за разгадаване...

Ех човече,колко малко можеш да знаеш за мене.За щастие.....
Бих могла да съм ангел,фея....Бих могла да съм и масов убиец по дяволите.

Този свят ме ужасява,натъжава отвращава,и все по-често си представям ,че съм в един друг,по-добър по-красив свят...