понеделник, ноември 03, 2008

Война или победата над моето алтер-его.

Модерно е днес да твърдиш че имаш алтер-его.
Сякаш ти самият не си напълно достатъчен на света,та има нужда от шизофренните модни бълнувания използвани като оправдания за собствената ни липса на кураж,да сме каквито сме.

Ти разбира се,Филипе,си разумен човек.
По-разумен от мнозина определящи себе си като традиционно нормални,редовни или каквито там дефиниции им харесва да си прикачат.
Ти скъпи мой,демоне,любимо мое чудовище,ти би могъл да се изправиш гол пред целият свят,защото нямаш алтер-его,нямаш нужда от лъжи и оправдания,нямаш нужда от броня,нито дори от страх,че другите можели да не те приемат,да те осъдят,да те ругаят и отхвърлят.
Не скъпи мой,ти си единственият човек,който си заслужава усилието да бъде търпян за приятел.
Всеки друг,включително и аз самата,не струвам,със заровената в проблемите и глупостите на съвремието глава,и глуха и сляпа за смисъла на истинското съществуването и истинската ценност на любов като твоята.
Е,може би съм поне малко заслужила,щом провидението ме дари с близък като теб.
Изкушавам се да се лаская с подобна мисъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар