Не пишеш вече,казва.
Не намирам при тебе нищо за четене,нищо върху което да размишлявам.
Нищо което да ме забавлява или разсмива.
Не пиша вече.
От години не пиша.
Мислите ме връхлитат изневиделица,цели потоци мисли строени подредени стройни и смислени,и докато седна над клавиатурата всичко се е изпарило от главата ми,мислите са избягали отишли са да обитават един по-добър(надявам се) свят....
Тия дни установих колко по-леко и мирно и тихо живея когато не мисля и не се тревожа за нищо...
Боже ,че да бях се сетила по-рано...
Ноо...понеже не съм се сетила,така си и карам.
Мислене,тревоги пак мислене,пак тревоги притеснения,и накрая...се събуждаш една сутрин и разбираш че си се ппревърнал в някакъв нещастник.
Отчаяните съпруги пасти да ядат...


Внимавай за твоите мисли, защото те ще станат твои думи.
Внимавай за твоите думи, защото те ще станат твои дела.
Внимавай за твоите дела, защото те ще станат твои навици.
Внимавай за твоите навици, защото те ще станат твой характер.
Внимавай за твоя характер, защото той ще стане твоя съдба.


През голяма част от времето се опитвам да спазвам един принцип-простота.
Следвай простички правила,бъди максимално чист от излишества и труфила и просто върви в пътя си,който те води...
Понякога се уморявам,отчайвам...
Заплесвам се по шарении и по обещания,после преболедувам и продължавам напред с простите истини и истинските неща...

толкова засега.
като се върнат мислите,че пак ми избягаха ще продължа...