неделя, април 20, 2008

-Не мога да живея без теб...
-Не можеш ли??Ти си единственият който някога го е казвал и мислил...
-И така да е,наистина не мога да живея без теб....
-Ще бъдеш ли винаги тук??
Обещаваш ли да бъдеш много мил и внимателен с мене?
Обещаваш ли да си винаги тук,когато имам нужда от тебе?
-Обещавам...Няма къде другаде да бъда.Не мога да живея без теб..
От тогава не съм чула някой,дори да твърди че ме обича,да каже,че не би могъл да живее без мен...;
А аз мога да живея без всички,дори без този един...
Отдавна не мисля и не чувствам...
Няма нужда.Просто живея...
Защо съм била търсела адреналин....
Познай защо....
Не вярвам в никого,нямам нужда от никого и мога да обичам и без да попадна в ужасните мъчения на влюбеността...
Дали остарявам???
Та аз на петнайсет вече носех мъдрост като старците...
Цял живот съм едно много тъжно дете и един много вдетинен старец...
Какво повече...

Няма коментари:

Публикуване на коментар