22.11 08:19 - Самодивско
...И тревата под дърветата е мека и копринена...Време е ,и дружките са излезли...Луната се крие зад облак.Стадата в кошарите кротко спят.Лекичко подрънкват чанове в съня си.Овчарите,кучетата-спят всички.Дори реката дреме лениво и носи отразената светлина на звездите по течението си бавно,сякаш разтопено сребро се лее в синята нощна тишина.
Знам пътечката към поляната дето става хорото.Знам я и на сън.
Светулки проблясват в косите ми.Рухото се белее в мрака..Земята е топла под босите ми ходила.Топла и ласкава...
Ето ги.Гонят се в смях.Довели са и свирач - млад момък златар.Една от нас му е взела очите...
Красив е,дяволът.Строен изправен като борика.С ясно лице и добри очи.С тъмни от златото пръсти.Казват майсторял невиждани пръстени,пафти и колани...
А кавалът плаче и пее под пръстите му.Дървото няма душа а плаче,значи и аз мога да плача...
Спрях притаена в сянката ,да го погледам.Твърде човешко е да радва очите отвлечен от сестрите ти човек...А тази болка в сърцето..Нали съм самодива,та аз имам ли сърце...
Да щеше да бях човек.Да нося премяна като тяхната.
Бяла риза.Копринен дженфезен фустан.Драм-шамия.Сребърни пафти и везани чехли...
Да щеше да ида на тяхното хоро.Да се хвана до най-хубавата мома.Да държа топлата й длан и да усещам как трепти сърцето й колчем свирача-златар метне поглед към нея...
Раздиплям гънките на ризата си.Тъкана от лунна светлина.Зуницата на кръста ми преплетени змии..Снагата ми тънка,прозрачна.Само очите ми черни като кладенец.Не бива да се оглеждаш в тях.Не бива...
Пръхва птиче над мене в клоните.Отронва лист.Отдръпвам се от ствола и полека нагазвам в поляната.
Скършвам стрък маточина и вдишвам омаяна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар