Седя си на пода.Върху голямата възглавница.
Разпилявам мисли и листи.
Напоследък не чувствам цветовете.
Не ги усещам а сякаш и очите ми не ги възприемат.
Изведнъж си помислих ,че може и аз да ослепея..
Пресъхна ми гърлото,ужасих се.
И се разплаках.Ей така,както си седях в тихата стая със сарито върху мен.
Опитвах се да медитирам.А не мога да си събера ума и просто седя и плача.
Без причина.
Иска ми се да запаля огън и да поседя пред него.
Но сама,без никой наоколо.
Само аз и пламъците.
Да изгоря всичката мъка в огъня..
Знам че е пречистващо.
Имам нужда да съм сама,господи как имам нужда да съм сама.
И да е тихо наоколо.
Понякога ми иде да изкрещя срещу целият свят,махнете се,оставете ме на мира!!!
Не разбирам.
Сякаш всички околни смятат че им принадлежа.
Времето ми.
Тялото ми.
мислите,сънищата,мечтите....
А аз наистина не притежавам нищо.
Помня как изведнъж ми стана ясно,че всичко което имам,е всъщност нещо което никога не съм искала да имам..
Че притежанията още повече ме обременяват,привързват ме към земята.
Ставам затворник.
И толкова много исках да имам собствен дом.
С цялото си сърце.
После изведнъж ми е вече все едно.
Мога да седя с часове в тревата в градината,и тя е моят дом.
Цветята,пчелите котките с тяхната ненатрапчива привързаност...
Уморена съм.
Колата ме уморява.
Грижите по дома,по детето.
Грижите по сметките,по бизнеса..
Всичко е до смърт отегчително.
Не намирам спасение вече никъде..
Не знам какво да правя,къде да ида.
Не ми се говори с никого..
Не се самосъжалявам..
Просто се чувствам някак...приключена..
Край,
Оная която бях преди няколко месеца я няма,отдавна я няма.Изчезна.
И аз не знам къде.
Събудих се една сутрин и просто знаех че я няма.
Сякаш друг сега заема това тяло,и много му е трудно на тялото някак да се погоди с тоя друг...
Страх ме е да си затворя очите в банята.
Връхлита ме нещо тъмно и грамадно,и се задушавам..
Дори водата сякаш е вече враждебна...
Не знам в какво се превръща тялото ми..
Гледам струите и виждам изведнъж,как минават през мен...
Не се стичат по мен,по ръката ми,по рамото и по крака..а минават..сякаш съм ..въздух...
После изведнъж пак добивам моята си плътност,и усещам че водата е ужасно гореща.
за секунда кожата ми почервенява и се вдигат мехури.....
Докато спя през нощта,виждам как през прозореца се спуска лъч,и се завърта тъй,че става широка гладка пътека...
И по тая пътека слиза някой.Върви към мен,като по път,сияе и ми казва,хайде,време е...
А после се събуждам,и съм още тук...
Вероятно халюцинирам...
Неуютно ми е.
И светът се люлее като при земетресение.
Никой ли не усеща??
Цялата земя се накланя,накланя,и хоп пак се връща ........
Полудявам.