неделя, май 04, 2008

Само приличам на норд.
Но у мене няма толкова лед.
Мускулите ми не са от желязо,още по-малко мозъкът.
Мисля и чувствам като човек от юга.
Понякога вътрешното горене ми идва в повече,и изригвам вулкани емоции...
Непримирима съм,не мога да живея в рутина и безразличие,и когато не съм способна да изпитвам само любов,понякога изпитвам омраза,защото не мога да оцелея без да чувствам...
Какво би значило да си щастлив,но да се задоволиш с пластмасовия вкус на храната,с клиширани взаимоотношения и студено спокойствие.
Какво би било да правиш любов и да не изпиташ никакво удоволствие,или да ядеш зеленчук и да се опитваш да отгатнеш има ли изобщо вкус....
Светът ми започва да става дяволски безвкусен.Липсва ми един точно определен вкус.

Няма коментари:

Публикуване на коментар