Стискам в шепата си парченце прозрачен кристал.
Събуждам се с пресъхнали устни.
Очите ми лепнат от сънуваните сънища.
Помня черното ти кожено яке.Строгият поглед,мълчанието...
Не разбирам защо си мрачен,вместо да си щастлив.
После се сещам,че надали изобщо ти пука дали съм или не съм тук на близо.
Вървим в крак нагоре по някакъв малък хълм,текат надолу към нас струи студени пясъци и ледена вода,но вървим.Нагоре.Нагоре...
Днес е авиошоуто.
Уморена съм от рутина.Уморена съм от безразличие.
Ще се кача в самолета готова за всичко.А когато всичко свърши и се приземя,ще сляза разочарована,още по-уморена,остаряла,и все по-изгубена в собственото си безсмислие.
Стига дребни неща.
Нарисувай ми картина.
Набери ми цветя.
Влюби се в някоя с моето име.
И разбери,че всъщност,съм една едничка в света.Няма друга такава.