петък, юни 11, 2010

Юни.Най-дългите ,най -слънчевите дни.
Изпълнени с топлина и дъх на череши и ягоди,малинови сънища светулчени гоненици.
Юни.Дни на детството.
Сладки сънища.Игри до захлас.Бързащи още сребърни ручеи.
Ще си остана юни.
Танците и взривовете смях под градинската пръскачка.
Гоненица със сладолед..
Една целувка под зрееща череша.
Огромната луна извисена на синия небесен свод.
Сенките надвечер.
Гласовете на обичните ми,отминали в безкрая.
Малките облачета прах на виещият се пред очите ми път.
Продължавам да вървя към себе си..
Нося онази изгаряща жарава притулена под клепките ми.
Пъстрият копринен килим на дните ми.
Златното вретено на душата ми с изприданата сребърна нишка.
Аз Съм Юни.
Целувам те.

Няма коментари:

Публикуване на коментар