Седя облакътена на полирания плот.
Бармана се върти наоколо.
Бърше чаши.Опитва се да ме заговори.
Пия плодов сок.
Тъпо ми е.
Размишлявам над себе си.
Над нуждите си.
над желанията си.
Над възможностите и задълженията си..
Никакви съответствия.
Там съм,където преди една година знаех че ще бъда.
Сигурно беше ,че ще стигна до тук,пред вид съществуващите условия.
И въпреки това тръгнах.
Отказвах,и все пак тръгнах.
Извървях всичките крачки до поредната емоционална катастрофа.
Обикновено се изправям бързо,след падане.
Не и този път.
Сякаш от ден на ден ставам по-зле.
Навлизам дълбоко в екстремизма,и не искам да се върна.
Имам нужда да накажа,за да се чувствам възмездена.
И наказвам себе си.
Обичта ми се излива в пустото,и се превръща в неприязън.

По дяволите.