Имплицитно се сгушвам в гънките на времето.
Има всичко във него.
Съдържа мен.
Аз съдържам него..
Когато те обичах ме връхлитаха всички страхове.
Че все някога ще си идеш.
Сега разбирам,че всъщност,не мога да се откопча от тебе.
От мислите си за тебе.От помненето на жестовете,гласа,мимиките..
С труд създавах един обмислен и оразмерен свят.
Някак заставих себе си да се побирам в него.
Появата ти на пътя ми,натроши всички илюзорни рамки.
Остави ме беззащитна и гола насред всички възможни изходи..
Но аз съм.
Всичко което бих могла да бъда.
В това е магията.