Алхимично

Стоя сама тихо във мрака.Под пръстите си усещам дървената подвързия на фолианта..Разговарям мислено в тихата нощ.Един след друг се явяват пред мен,като по волята на чудна магия,великият старец Парацелз,Раймонд Лулий,Арнолд Вилянова,Корнелий Хенрих Агрипа,дори самият Нострадамус,Мишел...
Всички те,търсиха и познават скритата истина.

На старата лабораторна маса лежат колби и тъмни стъкленици.Антимон.Сяра.Живак.Бледа луна и Червен лъв.
Дори ти,приятелю Фауст.Дори ти не устоя.Как да избера днес аз...
Кое е смърт?И кое е живот вечен...
Истина е ,че единствено любовта спасява душите ни.Любовта към дете,към майка към бащин дом....

Злато от кръвта си извади...
Изкови ми пръстен...
Плащ от хиляди звезди
изтъкан,подари ми..
За косите ми венец
от комета...увенчай ме...нека бъда твоята кралица...
Единствено така ще знам,че ме обичаш...