Сърцето ми е шепа пясък.Ситни парчeта строшено огледало.Във всяко се оглежда по едно лице.Въртят се милион очи и питат с шепот:къде си...коя си...Свисти вятър през счупените прозорци на моето Аз...Размята дрипите на раздрания сън...Събаря снимките от стените.И ме оставя без спомен...В света на сънищата ...
Бродя в дневните сенки безпаметна.Само смъртна жажда ме води.Търся извор.Да пия и да си спомня...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар