Годишнини (Реквием за една роза...)

Точно преди година,точно тук,създадох първия си блог.Написах първия си постинг..Вече изобщо не помня,дали някой го е чел.Дали някой е коментирал.Изглежда имах нужда да записвам собствените си вътрешни диалози,за да мога след време да ги чета,и някак да се разбирам ,сама себе си...После ми омръзна.Дотегна ми.Изтрих блога.Писах друг.На друго място.И неусетно се промених.Днес пак е последният ден на ноември.Странно белязани са месеците в живота ми,белязани с цветя.През ноември мразя хризантеми,и плача с рози..
Преди дни се престраших ,и купих хризантема,за приятелка.Нали само за мен хризантемите са страшни.Те всъщност са очарователни,и уханни.Нежни,непретенциозни...И аз всъщност не ненавиждам тях,а миговете в живота ми белязани завинаги с аромата им...

Подариха ми роза.Неочаквано.Внезапно.
Същата роза,като онази,която години наред сънувам,цъфнала в снежната пряспа и баща ми,надвесен над нея,като над най-чудното земно съкровище.Очите му изпълнени с такава неземна светлина,притихнал и просълзен..Татенце....
Плача.Винаги когато се върне пред очите ми тази картина плача...
Той си отиде от мен.В един кошмарно леден ден през ноември.Сложиха го в замръзналата земя,и го засипаха с хризантеми...
Неговата любима роза,в двора на любимия му дом,цъфтеше сама в снежната пряспа...
Надвесена над нея,като над най-скъпото на земята съкровище плаках часове...Излях душата си в сълзи.Стопих снега край розата.И не посмях да я откъсна...

Държах същата роза в ръка ,преди два дни.Убодох се на бодлите й,и понеже не можех да си позволя да заплача..се смях.смях се много,за да изгоня внезапно връхлетялата ме болка...

Липсваш ми.Никога не го казвам на глас.Но ми липсваш,ужасно.Във всеки ден от живота ми.Във всеки сезон..Виждам го в очите на мама,на Дидо...Липсваш ми...Но се надявам ,да си добре,там където си...Не бих понесла мисълта,че някак страдаш...
Липсваш ми,и много те обичам...


p.s.сега чак се сетих,че всъщност един от първите ми постове беше точно за оная роза в снега,за баща ми..и същия ден ,в който писах това,навън валеше сняг а червените рози в моята градина тъкмо бяха разтворили цвят..снимките които направих тогава,за съжаление изтрих заедно с блога...