Следобеди

Не се уморявам да уча,да искам да уча,да знам,и да разбирам всичко около себе си.
От ранна възраст,желанието да познавам принципите на всичко наоколо,не ми даваше мира..
Бързо и рано се научих да чета.Сякаш прогледнала след дълга слепота,четях всичко,като всеядно същество,после гладът ми се поуталожи и започнах да подбирам ...
После подкарах успоредно с четенето и прилагането на наученото в книгите...
Експериментирах с всичко,по всякакви начини,с всевъзможни хора и ситуации,катерех се по покриви,по планини,слизах в пещери ,давих се в бързеи,заплитах се в даляни,гмурках се в буря,оцелявах,понякога без,понякога със поражения.....
Учех се.Лабораториите на баща ми,и лабораториите на живота,кухнята на мама и библиотеките,горите и поляните,плажовете вятъра,хвърчилата и облаците,първият полет със самолет,първата стрелба,първата смърт на обичано същество...
Всичко всичко минаваше през мен и остави следата си...
Днес не вярвам на философите че единствено трябва да си натрупал опит и да знаеш,"Теза антитеза ,синтез",не е достатъчно основание за мен да съществувам,да съществува всичко наоколо.
Открих космоса,и прашинки от истините му нося в себе си...
Но ще раста още,и още ще уча....някога някъде....достигнала Бога,може би ще се върна в него,.....дотогава,вървим съзерцаваме,плачем и обичаме,нови същите различни,човеци и не съвсем....