Среднощ звъни телефонът...
Сепвам се,тъмно е.За щастие заспала съм на дивана в хола.Звънът няма да събуди домашните,които после да ми натякват....
Гласът на Филип хрипне.Странно е...
Исках да те чуя,повтаря।Само да те чуя...После мълчи.Повече от минута.
Мълча и аз...Накрая се осмелявам...
-Ало...
-Липсваш ми...-замълчава...
-Успокой се-казвам.-Ти го обичаш,нали за това си там.
Нали за това си там,толкова далече от тук.Толкова далече от мен...продължавам на ум...
-Искаш ли да се върна?Завинаги।Просто кажи една дума।Само една дума...
-Не।-тихо отвръщам и сама се ругая...
-Искам да си щастлив।А с мен няма как।Аз не знам как да накарам някой да е щастлив...