Сменям две зими за едно лято.Сетих се за тая си мечта докато пъхтя по прякото към булеварда.Ама и бързане!!Ручейчета текат по врата ми под косата,промушват се ловко под бието на тишъртката и се разплискват преди да ги попие меката памучна тъкан.Зор.Заиграха ми червени колелета пред очите ,а въздухът свисти в дробовете ми и ме гори сякаш дишам пропан-бутан.Всеки миг ще се втечня и ще потека обратно надолу по пътеката.А Кристина не спира да бърбори.Колко са високи еей ония треви.И дали като ходиш по такиви пътечки можеш да срещнеш змия.И защо тука на пътеката точно са заградили и вече има изкопани основи за сграда.Как така ще си строят къща на пътеката,че ние тогава от къде ще минаваме да ходим при Хелън....Хриптящо й казвам да замълчи.Подхваща песен.Така де,поне като си тананика не се налага да отговарям на въпроси.Небето е сякаш от огън.В седем вечерта.косата ми залепна по шията ,по лицето.Едвам сбирам сили да отрия чело в рамото си,поне да не ми щипе от потта.Сандалите ми са прашни сякаш съм изгазила половин пустиня.Детенце подрипва наоколо.Прехласва се по прелитащите гълъби и врабци.По нацъфтелите край асфалта полски цветета.Гони пеперуди.И не спира да мрънка да бърбори да тананика.Да задава въпроси и да си отговаря сама. И когато всичко това й омръзва започва да ме инквизира мен.