Out Of My Mind

Напълно съм извън ума си...
Който иска да ми разправя че нямало културни шокове и не съществувало такова нещо като конфликт на реалностите....

Днес ми е ден за открития.
Намерих четири (поне) блога с автори които носят псевдонима "Аурора".
Леко се озадачих,смях се.Защо пък не...
Обичам да наблюдавам хората,но не обичам да разсъждавам над тях,не защото не мога да разсъждавам...теза антитеза синтез,са ни за забавление....По-скоро се уча да чувствам хората...
Гледам някак дълбоко вътре в тях,долавям онова което ги движи....
Промених се много,от времето когато мислех и пишех.
Днес само чувствам.
Понякога съм тъжна,понякога не съм.Старателно се радвам на миговете,като дребосък който събира колекция пеперуди в кутия от обувки...
Не обичам да вадя пеперудите от кутията...
Научих се да преживявам мига напълно,до дъно и да продължавам напред назад или просто нататък...посоката е някаква фикция,ако разсъдим че всъщност нещата се движат в сфера,всичко е едновременно,и миналото и настоящето и бъдещето,и така разбираш че можеш да бъдеш щастлив ако искаш да бъдеш щастлив,можеш да учиш уроци и да изгаряш огромни количества карма,можеш да си дотолкова благороден и бодхисатва че да пожертваш себе си за да нахраниш друго същество....и да го сториш просто от обич,защото можеш да го сториш когато в теб няма нищо друго когато ти самият не си нищо друго освен една непрекъсната във време и пространство обич преливаща в съществото ти...
Тъгувам по един обречен свят...и съм щастлива за бъдещето му,без умиращите от глад стотици всеки ден,без нещастните милиардери които си мислят че другите същества на планетата са нищо защото нямат техните пари...без нуждата по този начин с такъв опит да станеш близък до духовното съвършенство....
Сънувах цялата нощ как някой ми слага гердан с рудракша,навеждах глава и усещах нечии пръсти да слагат връвта с мънистата през косата и главата ми на шията,спах в неизказано щастие....надявам се да получа тази благословия,и да не се върна вече в тъй натъжаващата ме и измъчваща до лудост "реалност на абсурдите" в отечеството...

Ом Према Ом