Слънцето изгря ярко червено.С пронизващо златно сърце. Стопли за миг синята кръв във трошливите вени,и ме накара да помисля ,че съм жива... Вчера денят ме изпи до капка.Взе всичко от мен.Изсмука цветовете от клетките ми.Обсеби всяка секунда,всяка мисъл всяко дихание.Вечерта ме настигна посивяла от прах,задушена от дим,прибеляла като смъртник. Нощта ме прегърна и ми пя тихо и утешително.Потопи ме във кадифен водопад. Отвори кутиите със боите си.Извади всички четки и палитри,изписа ме наново,като платно на майстор. Грея тихо във топли цветове. Навън е леден ден. Очите ми са като горещо кафе.Устните като малини.В косите ми се е скрило злато от слънцето и бакър от камбанария на черква. Под пръстите ми никнат крехки зелени стръкчета,обсипват се със цвят лилави камбанки... Пулсира огън край мен...